Трети март - Денят на българската свобода

Трети март

Дете: Ето ме, аз съм България! Вървя по земята от тринадесет века. Сях и жънах тази земя край Балкана. Думите ми са ясни и чисти като пирински върхове. Песните ми са звънливи като Рилски ручеи. Аз имам житата на Добруджа и дъхавите ливади на Родопите. Дунав и Черно море целуват бреговете ми. Аз съм Балгария – обичайте ме за яркото слънце и жарките рози. За отрудените ми длани и за мирното ми небе. Вярвайте ми, помнете ме и ме носете в песните си!
Учител: 681 година.
Дете: Нощ покрива полята
Чухте ли грохота глух?
Прекосявам земята мизийска
с конница бърза аз - хан Аспарух.
Изпълнен със смелост и слава
със славяните братски се слях,
една българска нова държава
на потомството аз завещах.
От днес нататък на земите между Дунав, Искър и Черно море, господари ще бъдем ние. Върху тази земя ще градим славянска държава. България тя ще се нарича. И нека тези, които идват след нас и носят нашето име, я обичат и пазят! Казах!
Дете: Аз Ахинора – първата и вечната. Аз преплувах Дунава с хан Аспарух , горда, че усетих силния му гръб! Аз съм майка на Борисовите синове, на Асен и Петър, на Калоян, Ивайло и Самуила... И учех децата си да помнят, и никога да не забравят, че са българи и тяхната майка се казва България. Царица бях, болярка бях. Дебели бяха стените на мойта крепост с една висока кула... От тази кула в нощ дълбока видях огньовете на таборите турски, опънатите шатри на пашите... Черен облак се от юг задава... Настъпват вражески душмани и мрак обгърща мойте Балкани.
Учител: 1396 година!
Дете: Черна сянка пада над България!
Робство!
И зори не зорила пет века зората...
И страшна битка се шири ,Турция черни синджири кове, български майки почерни...
Дете: Мамо, не ме давай! Не ме пускай, мамооо! Искам да остана при тате, при теб и при бате. Страх ме е, мамо! Не ме давай, мамооо!
Дете: Стене българска майка, сълзите изгарят лицето, за яничар взеха детето. Ръцете безпомощни протягат се в тишината, но изгуби се детският образ далеч във мъглата.
Дете: Плаче майката, плаче и гората! Мрак обгръща Балкана. Кънтят окови страшно, злокобно. Синджир с роби през буки минава, на него все млади девойки, коя от коя по-красива. Уморени, изтерзани, но с очи пламтящи. Поглеждат и сякаш продумват: ” Робини не ставаме, по-добре да умрем!” Спряха пред Янини двори…
Дете: - Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
Дете: Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -

Дете: Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
Дете: Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
Дете: Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -

Дете: Отсякоха му и двете нозе,
та пак го питат, разпитват:
Дете: Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
Дете: Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! -

Дете: Избодоха му и двете очи,
и го не питат, нито разпитват,
току си взеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу полето, татарско село.

Дете: Хайде със здраве, хубава Яно!
Очи си нямам аз да те видя,
ръце си нямам да те прегърна,
нозе си нямам да те изпратя!
Дете: Замина Яна
в сълзи обляна…
не може Яна брат да прежали –
очи си даде,
ръце си даде,
нозе си даде,
Яна не даде на турска вяра!
Дете: Години тежки, години черни, години на отчаяние и страдание
…
ПЕСЕН „КЪДЕ СИ ВЯРНА ТИ, ЛЮБОВ НАРОДНА“
Дете: Додея на българина от теглилата , нарами пушка и излезе в гората, за мъст и за отплата срещу тиранина. Индже, Стоян, Чавдар - кой не знае за тях, Добрин, Велко и Страхил-страшен хайдутин, всички мъстяха за брат и сестрица, за баща и за майчица.
Дете: Горо ле, горо зелена, имаш ли, горо, юнаци из тебе, горо да ходят и аз при тях да отида?
Дете: Девет години той скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и с сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнание, крепост ,светлина
на робите слепи в робската страна.
Дете: Васил Иванов Кунчев - Левски , име голямо, име антично! Левски – символ на смелост и родолюбие !
Дете: Аз съм посветил себе си на отечеството, да му служа до смърт и да работя по народната воля. Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си. Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само себе си. Близо е вече времето – кога българинът ще бъде не роб, а свободен!
Дете: Кажи ми, горо, кажи на мене
защо Балканът сърдито стене.
Там бури вие и кърши клони
защо жалее и сълзи рони.
Дете: Юначе младо на теб да кажа
та мойта болка да ти изкажа.......
Аскер ми страшен тук снощи беше
юнак в окови напред вървеше.
И мойте буки като погледна
на мене тихо, тихо прошепна:
Дете: "Прощавай, горо, недей ти плака,
бесило черно мен утре чака.
Кажи на всички, че тук аз минах
за родни братя и род загинах.
Дете: В окови тежки напред той тръгна
и нивга Левски не се завърна.
ПЕСЕН „ПЕСЕН ЗА ЛЕВСКИ“
Дете: Българии, не се плашетее, топчето ще изгърми. Ще докара свободата и по нашите земи! Близо е вече времето, кога българинът ще бъде не роб, а свободен! Бунт
Скоро удряйте камбаните!
(камбанен звън)
Да обявим въстанието! На оръжие!
Учител: 20 април 1876 г.
Дете: Нека знамето гордо развеем,
тоз лъв изправен нас да поведе
в борба за народни правдини
и цялото човечество да види:
“Свобода или смърт!”-
извезано от момински ръце.
ПЕСЕН „РАЙНА ПОПГЕОРГИЕВА“
Дете: Свобода или смърт - с тия две думи на уста аз знамето извезах, с моите ръце с тез две ръце,...с тез две ръце... Каква бе тая участ, какъв бе тоя кръстопът? Пет века робство! Пет века мъка...
Дете: Каравелов, Раковски и Ботев – все славни имена.
Смели мъже, родолюбци, …
на глас тичат народен
срещу врага си безверен.
Дете: Герои, паднали за Свободата,
незабравими български чеда –
дордето грее слънце в небесата
и блика бистра изворна вода;
дордето пеят птици и дъбрави
и зреят в чернозема семена –
признателна България ще слави
безсмъртните ви, светли имена!
ПЕСЕН „ТИХ, БЯЛ ДУНАВ…“
Дете: Ето я българската земя, на която сме родени и за която ще умрем!
Дружина тръгва, отива,
пътят е страшен, но славен,
аз може млад да загина,
но стига ми тая награда
да каже нявга народът:
Умря сиромахът за правда,
за правда и за свобода!
Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!
Дете: Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях
и те за теб достойни, майко бяха
и твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.
Дете:И ти сега, Родино моя,
си спомняш, вгледана далеч,
как след оная битка свята,
сред снеговете и дима
дошла тук гордо свободата .
Учител: Ден трети, месец март, лето 1878 – Свободна България!
Дете: На теб, Българийо свещена,
покланям песни си сега.
На твойте рани, кръв безценна,
на твойта жалост и тъга,
на твойте сълзи и въздишки,
на твойте страсти и тегло
и на венеца мъченишки,
кой грей на твоето чело.
Дете: Спокойно спете, паднали в борбата,
спокойно спете, храбри синове.
Родена от кръвта ви, Свободата
ще свети над бразди и върхове.
Дете: И с нейната зора ще се разгаря
легендата за вашия живот –
дордето има на света България,
дордето има български народ!
Дете: Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.
ПЕСЕН „МОЯ СТРАНА“
ФИНАЛ